Един дървесен кошмар

Пластичността в ставите на Пинокио клонеше към нула. Това беше един от тежките му дни, в които електромагнитните бури, предречени от Емил Чолаков, съвсем изсмукваха влагата от пресъхналата му дървесина.
Звънецът удари. Той отвори очи с пукот! Трябваше да се опита да се сгъне, за да вземе опаковката Финалгон, която татко Джепето му бе оставил преди няколко дена, когато все още не си беше изпил пенсията в "At Jack's". Някакси успя да протегне двете летви, които бяха последната интерпретация на ръце, когато изведнъж с ужас съзря мъх под така оформилата се мишница!!! Мъхът у Пинокио, както беше чел в "Естествознание" за 7ми клас, не беше символ на мъжественост, а по-скоро на гнилостни процеси по епидермиса му /б.авт: епидървиса му/. Това му напомни за часа при зъбарката Др. Карамахмурджиева- Кралимаркова, който трябваше официално да се състои през следващите няколко часа. Няколко, понеже Пинокио не се даваше лесно на дупчщи инструменти, т.к. имаше вграден/да не се бърка с "вроден"/ страх от пирони, бургии, дрелки, ноктеви плочи, винтове и най- вече от тесли. Трябваше да го овържат с ремъци, въжета, напрягащи снопове и врзъки от обувки, че да успеят да му пъхнат нещо остро в устата.
Късно, късно към 11, успя да се размърда; слезе да закусва с малко грес на филийки и талашит за вкус, намаза се с Пронто за паркет, облече си най- нескъсаната риза и беше готов за подвизи!
"Аз ще беся, аз ще коля, тук се слуша мойта воля!"- беше си го гравирал ,че да не забравя кой е мъжът и кой-зъболекарката. После се сети, че няма да му е излишно да си вземе и пожарогасител, че често съседските деца го замерваха с пиратки. "Егатииии злобното поколение, начи"- мислеше си той.
13ч- чакаше при докторката с дългото име. Джепето му беше обещал да му издялка дървена кукла, понеже нямаше пари за надуваема, та трябваше поне да се пробва да се пребори със страховете си, в името на мъжката чест и достойнство.
От кабинета излезе един пудел..бил е пудел- сега беше куче скинар...Егати жената, егати и звяра- явно много мъчи пациентите. Колебаейки се между куклата (която щеше да е е***и дървото в леглото) и собствената си цялост на челюстта,а и изцяло....инстинктът за оцеляване и непрекъснатост на функцията на собствения си параболичен хиперболоид( на това приличаше той) надделя и той се скри в една саксия, а след 5 минути, тичайки и скърцайки избяга.
20ч- Джепето разбра какво е направил малкия калпазанко и реши да го накаже- в порцията трина сложи кабърчета. Обаче Пинокио не беше от вчера: подозирайки какво го грози, беше тапицирал устната си кухина с две- три кухненски гъби и беше спасен. Джепето отначало избухна, беше хипер ядосан на малкия дънер, но! после осъзна колко е умен синът му!
За награда: изпрати детето да учи във ВИАС.
Там вече Пинокио..съвесем пропадна. Сега се подвизава като летви на дървен шкаф в стая на студентско общежитие.
Точка.

начало: ІІІкурс, преди Дървените
край: сега, преди Масивните

независима коалиция от портокали

Срещнаха се на жълтите павета, точно когато заваля първият сняг, който всъщност беше минус първият,понеже беше адски студ. Тя трепереше като махало с незатихващ период, той пък носеше куфарче с портокали и клещи за болтове без резба, клас М16. Опитаха се да пресечат улицата, случи се така, че тя се подхлъзна, понеже беше толкова кекава, колкото Остеопорозата беше безсилна пред Фастум гел и Аспирин. Не както се случва по филмите, на него не му направи впечатление, т.к. бързаше да се прибере да си бели портокали и да гледа "Горещо" с бившата му съученичка Венетка, но тя така се развика, че той се стресна, от уплаха си изпусна куфарчето, портокалите се разбягаха по паважа, един я удари в челото, тя изгуби съзнание и чак тогава на него му стана съвестно.Бяха цели две кила. Започна да събира портокалите си с клещите, взе й късметлийския портокал, премина на другия тротоар и я попита: "Искаш ли кърпичка или поне един болт? Без резба е.".
Тя..нямаше как да му отговори; в това време изпонаизкачаха шофьорите, почнаха да клюкарят, да чоплят семе и да си говорят защо портокалите от женския пазар се развалят толко бързо. Тя все още си лежеше, но ето че на-накрая един гълъб кацна върху раменете й и понеже й натежа асиметрично, тя се сети да стане. Разказа на всички какво е сънувала, а той се приближи и я попита..."Помниш ли ме...веднъж, в един сън..." Тя, понеже беше в хиперхормонален период от житейския си път, имаше невероятно силно обоняние в този момент и подуши какво има в куфарчето му. Нападна го с токчето на обувката си и него го заболя. Заболя го. Още повече от това, че шофьорите му се смееха, а проклетият гълъб беше кацнал на отворилото се куфарче и кълвеше портокалите МУ. Разплака се, тя му каза да се стегне, той се вдърви от ужас и разви алергия от портокали, а по-късно в НС гласува закон против токчетата на обществени места, но..постигна само да има "маси за токчета" и "маси за без токчета".
Когато врявата отмина, той се сети, че тази жена е осмислила деня му, понеже по-късно разбра, че "Горещо" било в отпуска и че не е изгубил нищо и не е ял портокали напразно. Реши да я издири. Тръгна из всички магазини за обувки, показваше белега на челото си и питаше продавачките:" Да сте продавали модел с ей такъв отпечатък на ток, 37 номер?", регистрира се из повечето социални мрежи, направи си блог в Elle, Marie Claire, Cosmopolitan, Playgirl, Веселата домакиня, Обувки, Мода, Коса и стил и накрая в 3-та възраст. Но нищо не даваше резултат.
След около година, отново минавайи по същия път с куфарче, пълно с мандарини, че тая алергия беше мноо зла, той той получи знак! "Паркирането забранено" и под него жълто фордче нагло спряно накриво със забравени светнати фарове. В него седеше тя, не трепереше, а беше в устойчиво равновесие и се червеше пред огледалото. Той й почука на стъклото и я почерпи с мандарина.
Тогава паяк дойде и отнесе нея и колата, че общината трябва някак да се издържа.
Повече не я видя. Мандарини не погледна. Обади се на Венетка и й каза, че с русо никога не й е приличало и се самоуби с ударна доза портокал и три четвърти.

Поуката: спазвайте знаците за движение по пътищата!