Пластичността в ставите на Пинокио клонеше към нула. Това беше един от тежките му дни, в които електромагнитните бури, предречени от Емил Чолаков, съвсем изсмукваха влагата от пресъхналата му дървесина.
Звънецът удари. Той отвори очи с пукот! Трябваше да се опита да се сгъне, за да вземе опаковката Финалгон, която татко Джепето му бе оставил преди няколко дена, когато все още не си беше изпил пенсията в "At Jack's". Някакси успя да протегне двете летви, които бяха последната интерпретация на ръце, когато изведнъж с ужас съзря мъх под така оформилата се мишница!!! Мъхът у Пинокио, както беше чел в "Естествознание" за 7ми клас, не беше символ на мъжественост, а по-скоро на гнилостни процеси по епидермиса му /б.авт: епидървиса му/. Това му напомни за часа при зъбарката Др. Карамахмурджиева- Кралимаркова, който трябваше официално да се състои през следващите няколко часа. Няколко, понеже Пинокио не се даваше лесно на дупчщи инструменти, т.к. имаше вграден/да не се бърка с "вроден"/ страх от пирони, бургии, дрелки, ноктеви плочи, винтове и най- вече от тесли. Трябваше да го овържат с ремъци, въжета, напрягащи снопове и врзъки от обувки, че да успеят да му пъхнат нещо остро в устата.
Късно, късно към 11, успя да се размърда; слезе да закусва с малко грес на филийки и талашит за вкус, намаза се с Пронто за паркет, облече си най- нескъсаната риза и беше готов за подвизи!
"Аз ще беся, аз ще коля, тук се слуша мойта воля!"- беше си го гравирал ,че да не забравя кой е мъжът и кой-зъболекарката. После се сети, че няма да му е излишно да си вземе и пожарогасител, че често съседските деца го замерваха с пиратки. "Егатииии злобното поколение, начи"- мислеше си той.
13ч- чакаше при докторката с дългото име. Джепето му беше обещал да му издялка дървена кукла, понеже нямаше пари за надуваема, та трябваше поне да се пробва да се пребори със страховете си, в името на мъжката чест и достойнство.
От кабинета излезе един пудел..бил е пудел- сега беше куче скинар...Егати жената, егати и звяра- явно много мъчи пациентите. Колебаейки се между куклата (която щеше да е е***и дървото в леглото) и собствената си цялост на челюстта,а и изцяло....инстинктът за оцеляване и непрекъснатост на функцията на собствения си параболичен хиперболоид( на това приличаше той) надделя и той се скри в една саксия, а след 5 минути, тичайки и скърцайки избяга.
20ч- Джепето разбра какво е направил малкия калпазанко и реши да го накаже- в порцията трина сложи кабърчета. Обаче Пинокио не беше от вчера: подозирайки какво го грози, беше тапицирал устната си кухина с две- три кухненски гъби и беше спасен. Джепето отначало избухна, беше хипер ядосан на малкия дънер, но! после осъзна колко е умен синът му!
За награда: изпрати детето да учи във ВИАС.
Там вече Пинокио..съвесем пропадна. Сега се подвизава като летви на дървен шкаф в стая на студентско общежитие.
Точка.
начало: ІІІкурс, преди Дървените
край: сега, преди Масивните
Звънецът удари. Той отвори очи с пукот! Трябваше да се опита да се сгъне, за да вземе опаковката Финалгон, която татко Джепето му бе оставил преди няколко дена, когато все още не си беше изпил пенсията в "At Jack's". Някакси успя да протегне двете летви, които бяха последната интерпретация на ръце, когато изведнъж с ужас съзря мъх под така оформилата се мишница!!! Мъхът у Пинокио, както беше чел в "Естествознание" за 7ми клас, не беше символ на мъжественост, а по-скоро на гнилостни процеси по епидермиса му /б.авт: епидървиса му/. Това му напомни за часа при зъбарката Др. Карамахмурджиева- Кралимаркова, който трябваше официално да се състои през следващите няколко часа. Няколко, понеже Пинокио не се даваше лесно на дупчщи инструменти, т.к. имаше вграден/да не се бърка с "вроден"/ страх от пирони, бургии, дрелки, ноктеви плочи, винтове и най- вече от тесли. Трябваше да го овържат с ремъци, въжета, напрягащи снопове и врзъки от обувки, че да успеят да му пъхнат нещо остро в устата.
Късно, късно към 11, успя да се размърда; слезе да закусва с малко грес на филийки и талашит за вкус, намаза се с Пронто за паркет, облече си най- нескъсаната риза и беше готов за подвизи!
"Аз ще беся, аз ще коля, тук се слуша мойта воля!"- беше си го гравирал ,че да не забравя кой е мъжът и кой-зъболекарката. После се сети, че няма да му е излишно да си вземе и пожарогасител, че често съседските деца го замерваха с пиратки. "Егатииии злобното поколение, начи"- мислеше си той.
13ч- чакаше при докторката с дългото име. Джепето му беше обещал да му издялка дървена кукла, понеже нямаше пари за надуваема, та трябваше поне да се пробва да се пребори със страховете си, в името на мъжката чест и достойнство.
От кабинета излезе един пудел..бил е пудел- сега беше куче скинар...Егати жената, егати и звяра- явно много мъчи пациентите. Колебаейки се между куклата (която щеше да е е***и дървото в леглото) и собствената си цялост на челюстта,а и изцяло....инстинктът за оцеляване и непрекъснатост на функцията на собствения си параболичен хиперболоид( на това приличаше той) надделя и той се скри в една саксия, а след 5 минути, тичайки и скърцайки избяга.
20ч- Джепето разбра какво е направил малкия калпазанко и реши да го накаже- в порцията трина сложи кабърчета. Обаче Пинокио не беше от вчера: подозирайки какво го грози, беше тапицирал устната си кухина с две- три кухненски гъби и беше спасен. Джепето отначало избухна, беше хипер ядосан на малкия дънер, но! после осъзна колко е умен синът му!
За награда: изпрати детето да учи във ВИАС.
Там вече Пинокио..съвесем пропадна. Сега се подвизава като летви на дървен шкаф в стая на студентско общежитие.
Точка.
начало: ІІІкурс, преди Дървените
край: сега, преди Масивните
