Срещнаха се на жълтите павета, точно когато заваля първият сняг, който всъщност беше минус първият,понеже беше адски студ. Тя трепереше като махало с незатихващ период, той пък носеше куфарче с портокали и клещи за болтове без резба, клас М16. Опитаха се да пресечат улицата, случи се така, че тя се подхлъзна, понеже беше толкова кекава, колкото Остеопорозата беше безсилна пред Фастум гел и Аспирин. Не както се случва по филмите, на него не му направи впечатление, т.к. бързаше да се прибере да си бели портокали и да гледа "Горещо" с бившата му съученичка Венетка, но тя така се развика, че той се стресна, от уплаха си изпусна куфарчето, портокалите се разбягаха по паважа, един я удари в челото, тя изгуби съзнание и чак тогава на него му стана съвестно.Бяха цели две кила. Започна да събира портокалите си с клещите, взе й късметлийския портокал, премина на другия тротоар и я попита: "Искаш ли кърпичка или поне един болт? Без резба е.".
Тя..нямаше как да му отговори; в това време изпонаизкачаха шофьорите, почнаха да клюкарят, да чоплят семе и да си говорят защо портокалите от женския пазар се развалят толко бързо. Тя все още си лежеше, но ето че на-накрая един гълъб кацна върху раменете й и понеже й натежа асиметрично, тя се сети да стане. Разказа на всички какво е сънувала, а той се приближи и я попита..."Помниш ли ме...веднъж, в един сън..." Тя, понеже беше в хиперхормонален период от житейския си път, имаше невероятно силно обоняние в този момент и подуши какво има в куфарчето му. Нападна го с токчето на обувката си и него го заболя. Заболя го. Още повече от това, че шофьорите му се смееха, а проклетият гълъб беше кацнал на отворилото се куфарче и кълвеше портокалите МУ. Разплака се, тя му каза да се стегне, той се вдърви от ужас и разви алергия от портокали, а по-късно в НС гласува закон против токчетата на обществени места, но..постигна само да има "маси за токчета" и "маси за без токчета".
Когато врявата отмина, той се сети, че тази жена е осмислила деня му, понеже по-късно разбра, че "Горещо" било в отпуска и че не е изгубил нищо и не е ял портокали напразно. Реши да я издири. Тръгна из всички магазини за обувки, показваше белега на челото си и питаше продавачките:" Да сте продавали модел с ей такъв отпечатък на ток, 37 номер?", регистрира се из повечето социални мрежи, направи си блог в Elle, Marie Claire, Cosmopolitan, Playgirl, Веселата домакиня, Обувки, Мода, Коса и стил и накрая в 3-та възраст. Но нищо не даваше резултат.
След около година, отново минавайи по същия път с куфарче, пълно с мандарини, че тая алергия беше мноо зла, той той получи знак! "Паркирането забранено" и под него жълто фордче нагло спряно накриво със забравени светнати фарове. В него седеше тя, не трепереше, а беше в устойчиво равновесие и се червеше пред огледалото. Той й почука на стъклото и я почерпи с мандарина.
Тогава паяк дойде и отнесе нея и колата, че общината трябва някак да се издържа.
Повече не я видя. Мандарини не погледна. Обади се на Венетка и й каза, че с русо никога не й е приличало и се самоуби с ударна доза портокал и три четвърти.
Поуката: спазвайте знаците за движение по пътищата!
