Това сме ние с бабата!
Искам един ден да бъда таква баба, същата баба!
Помня колко много ме обичаше( и сега ме обичаа).
И се грижеше за мен.
Идваше си в обедните почивки, че да ми притопли мусака или да ми забърка омлет.
Правеше кексове. И ми даваше да рисувам по тапетите. На море с дядо ме водеха.
Аман от капризи, ей! И тя ги понасяше всичките...
Сега съм далече от нея. Още се грижи за мен, още ми угажда; пита ме искам ли баница, яхния, каквото и да е...а аз как мога да й помогна?! Дори не мога да си взема отпуска лятото една седмица( една нищо и никаква седмица), че да й помогна в градината на село. Като ида при нея, гледам да я отменя, да й помогна, даже й се карам като все тя се натиска да чисти или вдига/слага масата; обича да я масажирам- по ръцете, гърба, раменете( пък Марти казва, че го правя добре, а щом той го казва, начи не е лъжа). Обича да й се обаждам.
Не мисля, че съм добра внучка :( Може, може и още!
