Ставам.
Леганх си в 6, като преди да си легна изядох едно прилично количество пилешка супа, т.е. колкото беше останала в наличност, защото умирах от глад. И си взех горещ душ, че ненавиждам да мириша на цигари и то в моите си чаршафи.Много странна дума- "чершаф" или "чаршаф"; а ако си я повтаряш няколко пъти, ще й загубиш смисъла и ще ти се доядат череши. Даже за писане на кбд е трудна, заради ч и ш. Повтаряй си я поне 17 пъти и се опитай след това да си представиш какво е съдържанието на това понятие. Странна дума.
След като станах, бях много зле. Не исках да ставам, понеже имах подозрения, че нещо ще ме блъсне обратно към ЧарШафите и то точно по главата, която и до момента си ме боли. Но проявих мъжа в себе си- смело, смело станах и се видях в огледалото в банята и разбрах защо нищо не е дошло да ме блъсне-от уплаха.
Мммм, намерих си мед с восък вътре сега, че умирах за нещо сладко :) Сега даже ще си и дъвча. Сега по темата.
Та, станах аз; знае се, седнах си на компютъра,че да се логна в мрежата, че да разбера какво става из широкия бял фейсбук. И понеже трябваше да ям, а пък си го и исках де, си обелих един грейпфрут, понеже исках нещо свежо и не мислих,че мога да поема нещо друго изобщо. Да, обаче се сетих,че имам едно мляко, отворих го, но се осъзнах,че съм леко гладна...и си взех една филийка хляб.
Изядох го.
Но тогава разбрах,че наистина съм гладна, та си довърших хляба, който беше 2 малки, мънички филийки, с извара и домашна лютеница- на пластове от по 2см, мммм; няма повече.
Тогава си довърших и грейпфрута.
И сега ми се отвори и апетита за сладко, а.к.а. милка с цели лешници, но няма, не мога и да изляза, преди да се е стъмнило, но нали си намерих медаааа.И още си дъвча восъка от първата хапка.
Вече съм по-добре. Утре даже ще ида за ботушите, че на световен проблем го обърнах. Аз съм 178см.Те са 10. Ако не обичах да се протягам сутрин, можеше и да съм по-ниска. Но ми е добре така. Колкото повече има от мен, толкова повече мога да се обичам, а това е едно прекрасно хоби, защото все пак...ми трябва да се обича човек.
Айде пак на темата.
Снощи беше една много подобаваща петъчна вечер. Детайли, разрези, изгледи и монтажни схеми няма да давам, че не му е мястото и времето сега. Само знам,че достойно отбелязахме деня, в който цялото ССС имаше изпит(както и аз-моя мост:)) Трябва да има такива вечери. Да се разтовари човек, да направи някоя и друга глупост, да напише няколко смс-а без нито една правилна буква в тях.
Все още ям мед.
Сега изядох и една ябълка и останало сирене някакво.
Апетитът е нещото, от което мога да подарявам на другите с пълни шепи.
И въпреки,че е светло, трябва да намеря някой, който да ми се върже на идеята за разходка в близката гора(че няма мн мн хора там), че да ме лъхне студен въздух и да дойда на себе си.
Денят е прекрасен! Не помня какво още бях написала, че преди малко натиснах не каквото трябва и всичко се изтри, та почнах да пиша наново...не обичам така, пък.
Не, не знам.
Друг път ще пиша с повече смисъл и ще отговарям на належащи въпорси относно живота...сиренето и хартията и,
И!
И много се радвам,че си успял да "четеш на моя език"..малко хора намират нещо- поука, смисъл,нещо забавно в него, а пък аз често превключвам на тея честоти и после се чудя защо не ми говорят :) често...по време на сесия най-много, пък тази ми е последната
:( Трябва да се направи нещо по въпроса.
Искам и аз да си имам блог :С Но не знам как, къде, колко, защо, насипно или в пакетче е и нищо не знам. Едно време в майспейс си водех, но там много остаря. Не е модерно. Филм ми се гледа, ама ми е светло в стаята и ме боли глава. И краката ме болят, но незнайно дали от тичането или от насъбралите се отрови,които по гравитачен път са се загнездили там, на ниско. Боли ме гава! Трябва да изляза! Или пак да легна с книжката :)
Съботно прекрасно настроение желаем ние, врабчетата!
ПС:Писано много отдавна, сега само го поствам тук :)
